Златоград
Град с дълга история, красива природа и приветливи хора. Разположен в Родопите, той е най-южният град на България, заобиколен от върхове. На четирите най-високи върха в миналото са били построени параклиси. Мястото им не е случайно и мнозина смятат, че градът е покровителстван от небесна сила. От въображаемото съединяване на четирите параклиса се получава кръст. Пресечната точка на линиите между върховете Св. Атанас, Св. Илия, Св. Константин и Елена и Св. Екатерина е в центъра на града, където се намира църквата „Успение Богородично“. Жителите му са убедени, че това не е случайно и твърдо вярват, че светиите, на които са кръстени параклисите закрилят града. Според някои легендите, ако болен човек посети четирите параклиса ще бъде излекуван от чудодейна сила.
Параклис „Св. Атанасий Велики“
Параклисът е построен преди близо 100 години на един от най-високите върхове край Златоград, а в строежа участва цялото население на Златоград, дори и деца. Според легендите Свети Атанасий спасява града от нападение като изпраща ята гарвани, които прогонват похитителя. Ятата се появяват като черен облак над върха, на който днес се намира параклисът, а Свети Атанасий е възприеман като покровител на златния град.
Връх/параклис "Света Неделя"
Върхът се намира северозападно от града на 865 м надморска височина. От него се разкрива невероятна гледка към крепостта Устра, а при ясно време се вижда и Бяло море. Параклисът е построен през 1916 г. от златоградчани. Има много истории свързани със „Света Неделя“. Една от най-вълнуващите разказва за стара икона на Света Богородица, която се е съхранявала в параклиса. Днес жителите на златния град вярват, че днес, след повече от 100 години, тази икона все още се предава тайно от човек на човек, за да помага на пострадали хора.
Параклис "Св. Св. Константин и Елена"
Параклисът се намира западно от Златоград в близост до съседна Гърция. Построен е със средства на жителите от двете съседни страни на 21 май 2006 г., когато се почита паметта на двамата светии. Св. Св. Константин и Елена са смятани за покровители на нестинарите. Нестинарството е стар български обичай, при който мъже и жени танцуват върху тлееща жарава, носейки иконите на двамата светци. Любопитен факт е, че не получават никакви изгаряния. Определено си заслужава да бъде видяно.
Сакралната зона "Кръстата гора"
Сакралната зона "Кръстата гора", вероятно е определена още от времето на езическите светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Вярата в чудотворната сила на християнския кръст е трайно отразена в Златоград - на четири от най-високите заобикалящи го върхове е имало езически светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Това са: "Св. Атанас" (със съществуващ параклис), "Св. Илия", "Св. Елена" и "Св. Екатерина". Мислените линии, съединяващи срещуположните върхове образуват своеобразен кръст. Затова именно местното население нарича цялата зона на кръста "Кръстата гора". И досега се вярва, че Златоград е бил и ще бъде запазен от злини - благодарение на своето разположение в тази сакрална зона.
Църква „Успение Богородично“
Това е първата църква построена в Родопите през епохата на Възраждането в далечната 1834 г. Намира се в центъра на града и се разказва, че е построена на мястото на храм, унищожен през 18 век. Изградена изцяло от камък, църквата е запазена в отлично състояние и до днес. Интересен факт е, че при построяването й са донесени икони от Света гора, което означава, че те са създадени далеч преди 1834 година. Църквата е обявена за недвижима културна ценност с местно значение и художествена стойност от 1978 г. През 1835 г. в северния двор на обителта е създадено първото килийно училище. След няколко години по инициатива на златоградчани се започва строежа на Взаимното училище, което се намира в стара част на града. Днес посетителите на града могат да го посетят и да се пренесат в образователния процес на Възраждането.
Етнографски ареален комплекс Златоград
Комплексът е сред най-популярните туристически места в златния града. Любопитен факт за него е, че е най-големият музей на открито, който в същото време е жив. В къщите му и днес живеят хора, които пазаруват от дюканчетата и се движат по алеите му. Вечер светлина се процежда през прозорчетата и говор оглася стаите им. Комплексът съхранява и поддържа духа на Възраждането, като разкрива пред посетителите бита, културата, архитектурата и традицията на българина. Разхождайки се по калдъръмените улици, туристите имат възможност да посетят работилничките на сарача, резбаря, златаря и да се докоснат до техния занаят. Сред най-запомнящите се атракции е кафеджийницата. Там можеш да отдъхнеш и да отпиеш горещо кафе, приготвено единствено на пясък или така нареченото „въртяно кафе“, което се върти на 360 градуса без да се излива нито капка. А ако ти стиска можеш да опиташ да го завъртиш сам?
