Златоград
Град с дълга история, красива природа и приветливи хора. Разположен в Родопите, той е най-южният град на България, заобиколен от върхове. На четирите най-високи върха в миналото са били построени параклиси. Мястото им не е случайно и мнозина смятат, че градът е покровителстван от небесна сила. От въображаемото съединяване на четирите параклиса се получава кръст. Пресечната точка на линиите между върховете Св. Атанас, Св. Илия, Св. Константин и Елена и Св. Екатерина е в центъра на града, където се намира църквата „Успение Богородично“. Жителите му са убедени, че това не е случайно и твърдо вярват, че светиите, на които са кръстени параклисите закрилят града. Според някои легендите, ако болен човек посети четирите параклиса ще бъде излекуван от чудодейна сила.
Параклис „Св. Атанасий Велики“
Параклисът е построен преди близо 100 години на един от най-високите върхове край Златоград, а в строежа участва цялото население на Златоград, дори и деца. Според легендите Свети Атанасий спасява града от нападение като изпраща ята гарвани, които прогонват похитителя. Ятата се появяват като черен облак над върха, на който днес се намира параклисът, а Свети Атанасий е възприеман като покровител на златния град.
Връх "Света Неделя"
Върхът се намира северозападно от града на 865 м надморска височина. От него се разкрива невероятна гледка към крепостта Устра, а при ясно време се вижда и Бяло море. Параклисът е построен през 1916 г. от златоградчани. Има много истории свързани със „Света Неделя“. Една от най-вълнуващите разказва за стара икона на Света Богородица, която се е съхранявала в параклиса. Днес жителите на златния град вярват, че днес, след повече от 100 години, тази икона все още се предава тайно от човек на човек, за да помага на пострадали хора.
Параклис "Св. Св. Константин и Елена"
Параклисът се намира западно от Златоград в близост до съседна Гърция. Построен е със средства на жителите от двете съседни страни на 21 май 2006 г., когато се почита паметта на двамата светии. Св. Св. Константин и Елена са смятани за покровители на нестинарите. Нестинарството е стар български обичай, при който мъже и жени танцуват върху тлееща жарава, носейки иконите на двамата светци. Любопитен факт е, че не получават никакви изгаряния. Определено си заслужава да бъде видяно.
Сакралната зона "Кръстата гора"
Сакралната зона „Кръстата гора“, вероятно е определена още от времето на езическите светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Вярата в чудотворната сила на християнския кръст е трайно отразена в Златоград – на четири от най-високите заобикалящи го върхове е имало езически светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Това са: „Св. Атанас“ (със съществуващ параклис), „Св. Илия“, „Св. Елена“ и „Св. Екатерина“. Мислените линии, съединяващи срещуположните върхове образуват своеобразен кръст. Затова именно местното население нарича цялата зона на кръста „Кръстата гора“. И досега се вярва, че Златоград е бил и ще бъде запазен от злини – благодарение на своето разположение в тази сакрална зона.
Църква „Успение Богородично“
Това е първата църква построена в Родопите през епохата на Възраждането в далечната 1834 г. Намира се в центъра на града и се разказва, че е построена на мястото на храм, унищожен през 18 век. Изградена изцяло от камък, църквата е запазена в отлично състояние и до днес. Интересен факт е, че при построяването й са донесени икони от Света гора, което означава, че те са създадени далеч преди 1834 година. Църквата е обявена за недвижима културна ценност с местно значение и художествена стойност от 1978 г. През 1835 г. в северния двор на обителта е създадено първото килийно училище. След няколко години по инициатива на златоградчани се започва строежа на Взаимното училище, което се намира в стара част на града. Днес посетителите на града могат да го посетят и да се пренесат в образователния процес на Възраждането.
Етнографски ареален комплекс Златоград
Комплексът е сред най-популярните туристически места в златния град. Любопитен факт за него е, че е най-големият музей на открито, който в същото време е жив. В къщите му и днес живеят хора, които пазаруват от дюканчетата и се движат по алеите му. Вечер светлина се процежда през прозорчетата и говор оглася стаите им. Комплексът съхранява и поддържа духа на Възраждането, като разкрива пред посетителите бита, културата, архитектурата и традицията на българина. Разхождайки се по калдъръмените улици, туристите имат възможност да посетят работилничките на сарача, резбаря, златаря и да се докоснат до техния занаят. Сред най-запомнящите се атракции е кафеджийницата. Там можеш да отдъхнеш и да отпиеш горещо кафе, приготвено единствено на пясък или така нареченото „въртяно кафе“, което се върти на 360 градуса без да се излива нито капка. А ако ти стиска можеш да опиташ да го завъртиш сам?
Мадан
Община Мадан се намира в югоизточната част на Западните Родопи и заема Жълти дял от Горноарденския район по поречието на реките Маданска, Арда и Черна. Тя граничи със землищата на Смолян, Рудозем, Златоград, Неделино, Ардино и Баните. Средната надморска височина на района е 700м.
Община Мадан, като една от десетте общини в Смолянска област обединява 44 населени места. Населението на общината е 10 225 жители (по данни от последно преброяване на населението). Градът отстои на 275 км. от София, на 120 от Пловдив, на 60 от Кърджали и на 30 км. от Смолян.
Местност "Кечи Кая"
Наричана още Козник, крепостта Кечи Кая е една от най-загадъчните крепости в страната ни. Крепостта се намира над един от основните пътища, който в миналото е свързвал Тракия с Беломорието. Тя е била част от крепостната наблюдателно-охранителна система на Родопите. С подобно предназначение били крепостите Беаднос, Аетос, Момчиловата крепост и Асенова крепост.
Неделино
В географско отношение Община Неделино заема част от централния южен дял на Средните Родопи и обхваща територия от 102,3 кв.м. при надморска височина от 450 до 1 200 метра. Град Неделино се намира на около 60 км. от областните центрове Смолян (65км.) и Кърджали (63км.) и на 165км. от гр. Пловдив . На юг общината граничи с община Златоград, на изток с община Джебел, на север и северозапад с община Ардино, на запад и югозапад с община Мадан. Тя включва общо 16 населени места – гр. Неделино и селата Бурево, Върли дол, Върлино, Гърнати, Диманово, Дуня, Изгрев, Козарка, Кочани, Кундево, Еленка, Крайна, Оградна, Средец, Тънка бара. Община Неделино съставлява 3,2 % от територията на област Смолян, която е с площ от 3192.9 кв. км.
Неделино е обявен за град с Указ №1942 от 17.09.1974 г., това е и официалната дата на празника на града, но понеже Неделино е известен и с уникалния си двуглас (всяка година се провежда фестивал), обикновенно Общината съчетава празника на града с Фестивала за двугласно пеене и народна песен с международно участие, като те се провеждат едновременно в първата събота и неделя на месец септември всяка година.
Вирът „Бездънник“, разположен по долината на Буреска река, представлява дълбока яма, която е природен феномен получен от издълбани от водата форми в скална основа. Според поверия, тук са потъвали хора и тъй като те никога не са изплавали носи името „Бездънник“. В момента е обособен като природна атракция с изградена туристическа инфраструктура.
Църква „Света Неделя“- изградена със средства на дарители, основно гурбетчии и със средства от фондация „“Бъдеще за България“, със съвременна архитектура и иконописи в много добро състояние.
Градски парк „Николай Кауфман“ – Намира се в централната градска част на Неделино. В него има паметна плоча на откривателя на явлението “Неделински двуглас” и мемориален знак на мястото, където са полагали робски принудителен труд евреите от 3-та трудова дружина в периода 1941 – 1944 г.
Местност „Турчин мост“ – Турчин мост е исторически паметник на емблематичното място на Неделино. Според преданието оттук са хвърляни в Неделинската река всички жители, отказали да приемат исляма и да предадат вярата си. На Гергьовден на Турчин мост се организират празнични тържества.